История на
Пловдивската петдесятна църква

Началото на петдесятното движение в България е положено от мисионерите Иван Воронаев и Дионисий Заплишний – руски емигранти в САЩ.

Иван Воронаев е пастор на баптистка църква. След кръщението си в Святия Дух с белег говорене на непознати езици той решава да се завърне в родината си – Русия, за да занесе и там петдесятната истина. Заедно с една малка група от хора, в това число и Дионисий Заплишний, той се отправя за Цариград.

На 18 май 1920 г. Заплишний се отделя от групата и се отбива в Бургас – родното място на съпругата си. Междувременно турските власти в Цариград принуждават новопристигналата група от САЩ да напусне страната поради религиозната дейност, която провежда. Узнавайки за тези проблеми, Дионисий Заплишний поканва Иван Воронаев да дойде в Бургас, докато се снабдят с визи за родината си.

Така Иван Воронаев и Дионисий Заплишний донасят петдесятната истина в България, проповядвайки дръзновено, че кръщението в Святия Дух не е само за апостолските дни, но е и за нас днес.

По време на престоя си в България Воронаев и Заплишний посещават редица градове като Стара Загора, Пловдив, Сливен, Варна и много други.

При посещението си в Пловдив Иван Воронаев се свързва с група от около 15 евангелски вярващи, на които споделя истината за кръщението в Святия Дух. Сред тях са Димитър и Христо Бояджиеви, Иван Изев, Магардич, Ангел Павлов и други. Така през 1921 г. се поставя началото на Евангелската Петдесятна църква в Пловдив.

През 1928 г. току-що завърналият се от САЩ млад пастор Николай Николов успява да обедини голяма част от нововъзникналите петдесятни общества в страната и основава Съюза на Евангелските Петдесятни църкви в България.

През същата година в Пловдив започват организирани събрания на вярващите в дома на Грую и Милка Кузманови. Пръв ръководител на Евангелската Петдесятна църква в гр. Пловдив става п-р Георги Чернев. След него до 1937 г. служи п-р Димитър Русинов.

През 1934 г. църквата се премества в малка сграда на ул. Гладстон. Поради нарасналия брой вярващи не след дълго време се налага да бъде наета една старинна сграда на ул. Елиезар Калев 3. В тази сграда, някогашен турски съд, църквата се помещава дълго време – от 1937 г. до май 1981 г.

От 1937 г. ръководител на вече порасналата числено църква става п-р Дико Мавродиев, а в края на 1947 г. – п-р Желязко Врачев. По време на неговото служение църквата почти се утроява.

В началото на 1948 г. новата тоталитарна власт арестува 15 видни евангелски пастори. Между тях е и п-р Георги Чернев, който тогава е председател на Съюза на Евангелските Петдесятни църкви. На 8 март 1949 са прочетени присъдите. П-р Георги Чернев е осъден на доживотен затвор.

Следват нови арести и нови процеси на евангелски служители. Между тях са и пасторите на пловдивската петдесятна църква Желязко Врачев и Дико Мавродиев.

От 1950 до 1955 г., непосредствено след пасторските процеси, начело на църквата застава п-р Асен Пейчев, който наскоро е бил освободен, след като е прекарал 9 месеца в лагер на о-в Белене и с. Гиген. Броят на вярващите продължава да се увеличава независимо от трудния период на гонение.

От 1955 г. до 1962 г. църквата се ръководи от п-р Борис Кузманов. През 1962 г. начело на обществото застава младият и ентусиазиран п-р Стоян Буков. През време на неговото служение числеността на църквата достига до над 300 души. За известно време през този период помощник-пастор на църквата е Благой Вълчев. През 1975 г. поради активната си духовна дейност п-р Стоян Буков е интерниран за две години от властите в с. Боил, Силистренски окръг.

От 1976 г. начело на ЕПЦ – Пловдив отново застава п-р Асен Пейчев. За известно време негов помощник е Нено Несторов. През май 1981 г. църквата е принудена да напусне наеманата сграда на ул. Елиезар Калев 3 поради започване на ново строителство. Вярващите провеждат своите богослужения в жилищния църковен имот на ул. Братя Миладинови 6. През пролетта на 1983 г. започва строителството на нов църковен дом на ул. Сърп и чук 22 (сега ул. Перуника 22), който е завършен за няколко месеца и отваря врати на 27 ноември 1983 г.

През 1985 г. п-р Асен Пейчев е принудително пенсиониран от властите поради активната си църковна дейност. По това време числеността на вярващите надхвърля 400 души. Тогава начело на църквата застава п-р Теньо Танев, който служи до началото на демократичните промени през 1989 г.

След 1989 г. за кратко време ръководител отново става п-р Стоян Буков, който получава своята реабилитация заедно с други репресирани през време на комунизма служители.

През 1990 г. за пастор на Евангелската Петдесятна църква в Пловдив е избран п-р Младен Младенов, който също е реабилитиран след петгодишно интерниране в с. Попово, Ямболски окръг. В началото на този период числеността на вярващите наброява около 600 души и продължава бързо да нараства. П-р Младен Младенов служи заедно с помощник-пасторите Иван Врачев и Йордан Петров, а по-късно – с Татеос Нигохосян. През 1993 г. църквата приема името ЕПЦ "Светлина на света".

След пенсионирането на п-р Младен Младенов през 1999 г. начело на ЕПЦ "Светлина на света" застава п-р Божидар Симеонов.